skip to main |
skip to sidebar
В момента седя,умирам от студ(незнайно защо) и уж си пиша домашната по математика.Сега всичко изискващо някаква мисловна дейност е невъзможно за мен.Е освен една ,единствена мисъл която е обзела целия ми ум....толкова съм объркана.Не..не мога да го разбера,какво му става?отчайвам се.Макар ,че един от най-добрите му приятели каза да се откажа от него,това става все по-невъзможно.Последните два пъти когато се видяхме за по малко(на здравей и здрасти) се бяха появили нови два компонента в общуването ни.Невероятно но факт,той се усмихваше..дам,не мога да повярвам.Също така се държи все едно се познаваме от години(виждала съм как поздравява и други свои познати,ма не им се хили така).Той е...странен,на истина не го разбирам.От както разбра че го хар..се държи още по-странно, но най-учудващото е ,че стана по-мил и ми обръща повече внимание.Дори ми поиска пълномощно в скайп ,нещо което чаках да направи от около 3 месеца.Толкова ме обърква...Не съм го виждала от три дни,а все едно е цяла вечност......
Здравейте ... Аз бях един доста весел човек , доста весел.. но нещата се оплетоха и объркаха и сега се изяждам от вътре .. Аз, бях едно рошаво лапе с ужасен вкус.. Докато един ден ,, не стана нещо странно .. Имаше едно момче, от .. съседната паралелка.. То дразнеше всички момичета , и всички го мразеха . Той дразнеше и мен , но аз не го мразех , напротив .. сякаш го обичах.Почнах да се връзвам ( о.О ) и да подбирам дрехите си по - внимателно . Той прилича много на мен . Имаме един общ гаден навик - гризане на ноктите.Също така еднакви характери , когато се смеем , не спираме!Лошото беше , не можех да му призная нито на него , нито да споделя с приятелките си ,защото те го мразеха..Беше като тунел без изход..Бях притисната. Рамазана.Реших , да споделя с една приятелка.. Тя ми каза "омг" и това ме потисна.. почти никаква реакция , не ѝ пукаше . Това допринесе повече към моето депресиране.Наскоро почнах да слушам метал групи. Хм понеже е ваканция (даже вече краят ѝ) и забравих как изглежда момчето от "Г" клас.. ,, е сега харесах си един от една група , но знаете , че тази любов не е възможна ;д.Така,че нямам главна мечта с тоя металист. Страхувам се , че като почна даскало пак ще се сетя за .. знаете кой , ии пак ще умра .. ПОДЯВЛИТЕ ПОНЕ МЕТАЛ ТЕНИСКИ ДА ИМАХ!
Вече се чудя има ли живота смисъл?Май не.Всичко се обърка,не трябваше да се получава по този начин...не.
1.Той разбра,не от мен,но разбра.И все пак нищо не се промени,нито стана по-груб ,нито по-мил.Същия си е..с едно изключение,че когато има възможност ме гледа непрестанно и непроницаемо(как мразя този поглед,немога да го разбера).Ах защо не ме помоли да поговорим,моля се за това и знам ,че няма да се получи.
2.Казаха ми...че трябва да се откажа от него!Да същия негов приятел(не му се сърдя направил го е за добро)който му е споделил ,че аз...имам чувства към него.Опитвам се да го забравя,но немога.Полудявам със всеки изминал ден през който не го виждам или не чувам гласа му.Подяволите как можа д асе превърне в най-важното нещо в живота ми!?!?!Не мога да се откажа....обичам го,но той мен...едва ли.
3.Сърдят ми се!Двама негови приятели не ми говорят от известно време...е и аз не съм лесна,но да се цупиш е детинско.Откачам при такива условия. 4.Това...ще го обесня в друга публикация.
5.Това също в друга публикация.
И когато момичето което беше на половина вампир на половина върколак се влюби във върколака,разбра че никога няма да бъде щастливо със истинската си любов,а по-скоро би се измъчвала със човек...в старанието си да го предпази от самата себе си и да се преструва,че го обича......
Тя бе длъжна да забрави единствената си любов,но не можеше.Сама знаеше ,че така е правилно,ала сърцето и не позволяваше....Той не я обичаше,а тя бе разбита от вътре...света и остана празен и студен...
