Влюбена

Любов...като по-малка се чудех какво е това чувство и исках да го изпита.Е сега вече не искам...обичам един човек.Не знам как се получи и защо от момента в който го видях за първи път не мога да отделя погледа си от него.Когато го видя сърцето ми се опитва да изскочи от гръдния кош,а аз самата се старая да не се усмихвам тъпо или да не припадна.Много добре знам че той има доста недостатъци и ,че 100 пъти са го излагали пред мен. Знам,сигурно любовта ми е несподелена и ми е трудно.Имам чувството ,че някой ден ,ако го видя с някоя друга просто ще получа инфаркт.Не знам,объркана съм до полуда,живея всеки ден,само за да изляза и да го видя(дори и да не говоря с него).От известно време той е единствената ми цел в живота,но знам ,че едва ли ще я достигна.Иска ми се да не гледам на него по този начин,но го обичам с цялото си сърце.Той е причината да обърна целия си живот. ще ми се да вярвах че ще се получи нещо,макар че имаме общ вкус за музика и понякога общ начин на мислене...Просто го обичам,но не мисля ,че ще имам смелост да му го кажа.

Алкохол и понякога кръв

Мразя го и все пак продължавам.Не е толкова сериозно,но се притеснявам,защото започвам да правя глупости.Беше грешка че с най-добрата ми приятелка почнахме да пие,първо беше само за да пробваме,после взехме да го правим защото ни е забавно.Сега съм сериозно притеснена и за двете ни,но когато ми предложи...просто не мога да откажа.А започвам да се излагам прекалено много понякога.Винаги се крием,но скоро родителите щяха да ни хванат.Другото е,че при последното напиване,последва някаква дълбока тъга и постъпихме като имота (КАКВИТО НЕ СМЕ)..сещате се,но бяха просто драскотини.Искам да се откажа от това да си причинявам болка и кръвозагуба,искам и да спра да пия,но просто не мога...Изкушавам се от тези неща,колкото и абсурдно да звучи това.Ужасно е.Мисля,че ше успея да се преборя с това,но не съм сигурна,защото просто...това прави по-щастлива мен и един от хората на които държа страшно много.

Четири месеца на кратко...или не толкова кратко

• • Искам да поговоря за последните няколко месеца от живота ми,защото той се преобърна с лавата на долу през този период от време...но може би така е по-добре.Ще започна с Май,защото тогава започна всичко.
    
    МАЙ:Толкова объркани мисли и чувства не бях имала до тогава.Тогава не ми се учеше много,не се стараех,почти не пишех домашни,а ми предстояха изпити...забавно xD . На училище прекарвах времето в сладки приказки с приятелки и зяпането ни едно момче,което обаче не се задържа дълго в ума ми.В един от първите горещи дни,при една много забавна и приятна разходка се случи нещо глупаво и от тогава живота ми не е същия. След точно един поглед с напълно непознат,започна промяната на всичко.
  ЮНИ:На крачка от изпълняването на главната ми цел и единствен смисъл в живота ми през изминалото време,а именно запознанството ми с онова непознато момче. Трябваше да уча за изпитите,но аз така и не си направих труда,само припомних някой неща и резултата е : БЕЛ - 4.732 Мат. - 3.179 Но все пак приета по ПЪРВО ЖЕЛАНИЕ. Не бях притеснена на изпитите,макар и да знаех ,че няма да покажа това което всъщност мога.По БЕЛ кабинета беше по биология и аз тотално се ужасявах от всякакви препарирани неща и жаби(също и други подобни) в стъкленици.А по математика....изобщо не мислех,чаках да мине времето за да се запозная с онова момче.Но това и така не се случи.
  ЮЛИ:ОТКАЧАХ!!!Двадесет и два дни без да видя онзи непознат,имах нужда от него.После го видях и вече заспивах спокойно,но все още не го познавах и това ме тормозеше. Великия ден 16-ти,четвъртък!!!Да,запознахме се!Каква радост за мен,но беше по най-неочаквания начин,запозна ни човек с когото не бях говорила от 2 години.Малко се изложих,но просто треперех през цялото време.
  После заминах за село...Беше малко скучно,на няколко пъти се отчайвах от предположенията на приятелките ми там.Но все пак имам подкрепа от тях по другия ми основен проблем :Бъдещата ми съученичка която е най-големия ми враг
  АВГУСТ:Аххх..Предстояха ми 2 рожденини дни,моя и на най-добрата ми приятелка.Но осъзнавам,че през това време съм живяла само за ежедневните си излизания и забавление.В началото на месеца имаше добър старт,разговори по скайп с новите ми добри познати(дам,именно двете момчета) до рано сутрин.Вече започнахме да се поздравяваме и да говорим,урааа.
  Но скоро изникна друг проблем:с приятелката ми започнахме доста често да пием бира и да се напиваме.Притеснена съм да не се пристрастим към алкохола,защото от него ни е доста по-забавно. На рожденения ден на приятелката ми беше велико,много се забавлявах(особено в ранните часове на 8-ми.Като излязохме,пак се напихме,което никак не е хубаво. После нещата между мен и момчетата се промениха.Всяка вечер ми се обаждат,единствено момиче в разговора съм,но не знам защо. Та на моя рожден ден беше забавно,направих деня на моята най-добра приятелка незабравим,докато за мен не беше толкова приятен,но не ме интересува.Малко се притесних тогава.. Е за този месец предстоят още събития....

Началото

Направих блога не само от интерес и липса на други занимания.Започнах да чета няколко и откривам,че в тези редове се изливат много чувства и истории.Ах как хората страдат,де да можех да им помогна или да върна близките им,но уви,за мен е невъзможно.Искам да помогна на много хора в решаването на проблемите им ще се опитам да го направя.Макар и моя собствен живот да е доста объркан сега,ще се постарая да бъда полезна и на другите.Извинявам се,ако моите виждания за живота ви се струват нелепи или пък мнението ми на съвпада с вашето.Света е по-пъстър от дъгата и хората са толкова различни.Съжалявам и ,че най-вероятно ще пълня този блог с моите оплаквания от живота например.Не съм решила как точно ще го сформирам и какво ще е съдаржанието му.
Благодаря на всички които прочетоха това.Това е от мен за сега. ^.^
xoxo Vugiii :)