Любов...като по-малка се чудех какво е това чувство и исках да го изпита.Е сега вече не искам...обичам един човек.Не знам как се получи и защо от момента в който го видях за първи път не мога да отделя погледа си от него.Когато го видя сърцето ми се опитва да изскочи от гръдния кош,а аз самата се старая да не се усмихвам тъпо или да не припадна.Много добре знам че той има доста недостатъци и ,че 100 пъти са го излагали пред мен. Знам,сигурно любовта ми е несподелена и ми е трудно.Имам чувството ,че някой ден ,ако го видя с някоя друга просто ще получа инфаркт.Не знам,объркана съм до полуда,живея всеки ден,само за да изляза и да го видя(дори и да не говоря с него).От известно време той е единствената ми цел в живота,но знам ,че едва ли ще я достигна.Иска ми се да не гледам на него по този начин,но го обичам с цялото си сърце.Той е причината да обърна целия си живот. ще ми се да вярвах че ще се получи нещо,макар че имаме общ вкус за музика и понякога общ начин на мислене...Просто го обичам,но не мисля ,че ще имам смелост да му го кажа.
Просто го обичам,но не мисля ,че ще имам смелост да му го кажа. >> опитай се да му кажеш..така ще се почувстваш мноогоо по-добре. найстина знам какво е но аз не му казах просто се разсейвам по-един или друг начин .. :) говори с него или просто намери начин да му подскажеш за чувствата си :) УСПЕХ..!!
ОтговорИзтриване