Мразя го и все пак продължавам.Не е толкова сериозно,но се притеснявам,защото започвам да правя глупости.Беше грешка че с най-добрата ми приятелка почнахме да пие,първо беше само за да пробваме,после взехме да го правим защото ни е забавно.Сега съм сериозно притеснена и за двете ни,но когато ми предложи...просто не мога да откажа.А започвам да се излагам прекалено много понякога.Винаги се крием,но скоро родителите щяха да ни хванат.Другото е,че при последното напиване,последва някаква дълбока тъга и постъпихме като имота (КАКВИТО НЕ СМЕ)..сещате се,но бяха просто драскотини.Искам да се откажа от това да си причинявам болка и кръвозагуба,искам и да спра да пия,но просто не мога...Изкушавам се от тези неща,колкото и абсурдно да звучи това.Ужасно е.Мисля,че ше успея да се преборя с това,но не съм сигурна,защото просто...това прави по-щастлива мен и един от хората на които държа страшно много.
Няма коментари:
Публикуване на коментар