партиииии

~в петък се урочасахме за свински грип
~сега и двамата сме бално , ама едва ли от свински грип

и все пак той е болен (party)(party)(party)(party)(party)

oф

Офф , та я . Ще ви цитирам за 28 , 29 и 30 октомври X[ [ще преписвам от дневника си]
28 Октомври
Значи стана една беляяя...нашият клас хвърляхме хартийки по СИП френски , момчетата и аз и Стефани и със съефани с иги събрахме ,ама момчетата не. После срещам Диана и тя ме пита , дали сме били ние и аз ѝ казвам 'да'.
Вече беше минал часът по рисуване и бяхме принудени да ходим пак в тъпият кабинет за час по френски.Срещам Диана и тя ми казва ' ние ви довършихме бъркутията'. (БЕШЕ БАХТИ КОЧИНАТА) .. Оставих си чантата и с 2 фр . ходихме до една изоставена къщурка до даскало [ страшна беше XD ]. Като се върна моя клас вече беше наклеветил класа на момчето .. аа да , вече така ще му казвам :D.
След теста по Ч и П , вече момчетата от неговият клас бяха почистили (уу представям си го като чистачка :D ) . Иии така де стана малък бой , главно мен ме нападна той , въпреки че нищо не му бпх направила...С некфа топка по главата , спъна ме и т.н. и т.н.После си оговорих среща в 19 кабинет с един от неговият клас - искаха една моя фр . за разпит ( :D:D )
29 Октомври
Ооо да .. отидох и наклеветих класа си [rock] . Да пукнат дано (sun) . И мисля , че започна ново приятелство с един от неговият клас , много ме кефи (като характер) , а стефани горкичката се влюби в него и сега пак ще ходя по коридорите с нея :D. Започвам сериозно да обмислям въпроса дали харесвам момчето..с момичето без име вече май не ни пука особено за хората заради който изобщо сме писали всички тея публикаций...
Онзи дет сме започнали приятелство .. ами има един Петър ... много е смотан , казва , че сме били гаджета. Поне така се сближавам и с момчето щото и то се меси (ест , че нали и той клюкарка :D ) .
Мамка му .. 99% имам четворка на теста по мат. Ще е чудо ако имам 4 и половина.Имам и петица по Ч и П .

П.П:Петре , пукни дано! Грозен , шибан маркуч такъв!
П.П.П: Момчето е скъсало с гаджето си , казал ѝ , че не я харесва и т.н и т.н. :D

what?

И пак ще кажа : МАМКА МУ! МРАЗЯ ГО! ..

Офф подяволите . За какво изобщщо пишем , като никой не иска да погледне шибаният блог? ОМГ .. Това е нещо като дневник . Пишем вътре и никой не го докосва. Хубава работа , нека така да бъде , изроди такива!

Ухааа , яко беше. Той (знете кой ) беше набрал на един тъпак от моя клас. Идва до класната стая и ме пита "Къде е тоя мухлю Благовест? " . Аз стоях секунда и му се пулех (О.О) и после влезох и изкрещях "БЛАГОВЕСТЕЕ ЕДИН ПРИЯТЕЛ ТЕ ЧАКА ОДВЪН!!" . После дъра бъра там , збиха се.. дъра бъра , сто чъдъра.След 3 учебни часа той (знаете кой) събра тълпа да пребият Благовест и ест. аз се наврях там ^^. Таа насочвах го , но Благовест бягаше и той (знаете кой) ма наричаше (там нещо си ) и накрая го хванаха.Все едно .

И ме копира това говедо . Слага си тениската точно като мен ! Смотан човек е той .
И не го разбирам . Има нещо преебано в погледа му ! Наистина! |-(

Не мога повече...

Писна ми,омръзна ми!!!!Всичко е развалина! 1.Вече живея само сбаща ми(майка ми замина за друга страна) И все пак те двамата продължават да се карат,дори и през толкова много километри.Това ме измъчва,измъчва всички. 2.Защооо?!?!?Защо ме забравиха?!?Знам че изглеждам откачено понякога,но това...това ли е причината да ме зарежат...Как искам да го видя,да го чуя поне,а той и приятеля му се отдръпват от мен.Това на истина боли..Чувствам се толкова сама ,толкова изоставена не ненужна.Спомените за това как се смеехме,имахме прякори за недостатъците на всеки от нас и разговорите по скайп които продължаваха почти до разсъмване.Толкова ми липсва всичко това.Искам отново да сме си както преди.Само приятели е по-добре от нищо. Пътувам си аз с автобуса към училище,на вън студено,вали ,аз слушам November Rain на Guns `n` Roses макар и да сме едва октомври и гледам през прозореца.Спомените с тези места се нижат един след друг,от болезнен по-болезнен.Мисля си колко хубаво беше тогава...Не,просто не мога така. 3.Аа хора,как ми се искаше да мога да повярвам.Искаше ми се да мога да ви повярвам,че съм онзи страхотен човек който казвате че съм,искам и да повярвам че съм сладка,както ми казват.За мен е невъзможно,да повярвам .Живея за да помагам и да страдам,това е то!Съжелявам че понякога наранявам,много съжелявам ..от цялото си сърце.Как искам да можех да обичам себе си,а не другите.Как искам да можех да оценя себе си,а не другите да ме оценяват и да не съм толкова зависима от чуждото мнение.Не.... 4.И пак се стигна до мемента в който почти всички ми обесняват че трябва да се откажа от него!По дяволите,кажете го на сърцето ми..да немислите че избира съзнателното ми Аз,а?!?Това е толкова съдистично...боли.Всяка мисъл,всяка дума.Наистина е гадно.

ОТЧАЯНА СЪМ,НЕ ЗНАМ КАКВО ДА ПРАВЯ!!!!!

Лошо ..

Да,отдавне не съм писала , но съжелявам .. охх много неща се случиха.Виждах го всеки ден и той се оказа в класа на една моя ФР. която понякога я мразя хД... По- миналата седмица стана нещо .. странно . Беше на лавката , зад нас .. после ние се качихме по стълите , а той си тръгна по коридора , но!! , . Аз се обърнах , да погледна , явно и той се беше обърнал и като видя,че се обръщам и той се обърна и така .. после , следващата седмица: аз имах нулев час и те всички идват и той също . Диди (моята фр.) беше при него (, че нали са от един клас) . Отидох при нея , исе заговорих с него..:
Аз към Диди : Дудии , Стефани ми стиска ръката !
Аксел към мен (w0w..) : Искаш ли аз да ти я стисна ?
Аз към Аксел : Добре , но без чупене ! :D
Той към мен (w0w..again :D) : Еее сега ..
[добре де , дадах му и той само ме хвана и аз взех та се изплаших [xD] и казвам : ]
-Ааа не, като те знам какъв си ..
И той само :
-Гледай я само , как я е страх да не й счупя ръката..

После отиам при Стефани (после ще разкажа!) и тя ми хваща ръката и почва да я гушка и трие в себе си точно там където ме е хванал , баси!
Ама то всъшност , тя го харесва , тя е лудаа по него . И само ме влачи с нея по коридора да го зяпа и като го види .. Егати , ква смешка сме..Ще се опитам да ви опиша : аз съм нацупена , гледам нагоре към небето , кръстола съм ръце и просто...Стефани : скачаща , хилеща се , безмълвена , разтапяща се ..

ОХХ .. Мразчната новина : ИМА ГАДЖЕ ОТ 6-ТИ КЛАС! ОФФ МАМА МУ! ТАЯ Е БАСИ КИФЛАТА ЖД.. АБЕ ЩЕ ВЗЕМА ДА СЕ ОТКАЖА ,НЯМА СМИСЪЛ...

МАМА МУ! БАСИ ЗЪДРЪСТЕНЯКА! >.< БАСИ КИФЛАТА! ПАК ЩЕ ВЗЕМА ДА СЕ ДЕПРЕСИРАМ ,
ПИТАЙТЕ ОНОВА МОМИЧЕ ДЕТ НЕМАЛО ИМЕ :d:d..Как може да се родиш ма ,изрод?

П.П:ЩЕ СЕ ОБЗАВЕДА С МЕТАЛ ТЕНИСКИ! БАСИ ЕДНО ХУБАВО НЕЩО! БАСИ ЧЕРЕПА ИМА ЕДНАТА , МАЙКА ЩЕ ПРИПАДНЕ >.<

П.П.П: МРАЗЯ ГООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООО!!

П.П.П.П: I HATE HIMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMM!

П.П.П.П.П:БАСИ ЯКИТЕ ОЧИ ИМАШ МА ИЗРОД!

П.П.П.П.П.П.: ОТКАЧАМ ..

TheNamelessGirl:и когато живота и страданието се приплетат в здрава нишка,губиш желание да дишаш.Ден след ден си намираш по някоя дребна причинка заради която да живееш,но тя не е достатъчно.Можеш да продължаваш дни...но колко,може би седмица ..или пък 2.Но намериш ли нещо или някой който да ти е цел в живота,към който да се стремиш,макар и сам да не знаеш защо всичко се променя .В пълно отчаяние и търсена на смисъл в този скучен биологичен процес наречен живот,се обричаш на страдание само заради някой друг.Но той дали те разбира?Дали му пука изобщо?Не зависи от теб....ти си удавника хванал се за сламка в жалките си опити...бавно и мъчително всичко продължава.Осъзнаваш че трябва да сложиш край,ала не можеш!Опитваш,но не става.......До толкова си привикнал към този някой че не можеш да се разделиш с него,дори да не си означавал нищо за този човек.Превърнал се е в нещо като наркотик за теб.Обичаш го,но знаеш че ти вреди.Всеки поглед е като една доза и със всеки изминал ден,се нуждаеш от повече и повече,на края идва свръх дозата..която е пагубна и разбива сърца..животи.Нима това трябва да се случва с хората?Това ли е писано на някой,само да страдат и да мразят датата 14-ти февтоари?Та ако това е живота на земята,не искам да си представям какъв би бил ада!!!

Ruk4o:много по - хубав би бил ада
и това е кръговратът на живота ... ако тази обич я нямаше , и ако този човек не съществуваше ... ти щеше да си една обикновена лигла , която .. която се радва на 6-ци , която си мисли , че има смисъл да живее , но нямаше да има . и в теб са тай една надежда , надеждата , че и той може да изпитва това , дори и да го отричаш имаш малка надежда. и аз имам , и не мога да я отрека!!

Confused

В момента седя,умирам от студ(незнайно защо) и уж си пиша домашната по математика.Сега всичко изискващо някаква мисловна дейност е невъзможно за мен.Е освен една ,единствена мисъл която е обзела целия ми ум....толкова съм объркана.Не..не мога да го разбера,какво му става?отчайвам се.Макар ,че един от най-добрите му приятели каза да се откажа от него,това става все по-невъзможно.Последните два пъти когато се видяхме за по малко(на здравей и здрасти) се бяха появили нови два компонента в общуването ни.Невероятно но факт,той се усмихваше..дам,не мога да повярвам.Също така се държи все едно се познаваме от години(виждала съм как поздравява и други свои познати,ма не им се хили така).Той е...странен,на истина не го разбирам.От както разбра че го хар..се държи още по-странно, но най-учудващото е ,че стана по-мил и ми обръща повече внимание.Дори ми поиска пълномощно в скайп ,нещо което чаках да направи от около 3 месеца.Толкова ме обърква...Не съм го виждала от три дни,а все едно е цяла вечност......

Начало и на моята историяя ..

Здравейте ... Аз бях един доста весел човек , доста весел.. но нещата се оплетоха и объркаха и сега се изяждам от вътре .. Аз, бях едно рошаво лапе с ужасен вкус.. Докато един ден ,, не стана нещо странно .. Имаше едно момче, от .. съседната паралелка.. То дразнеше всички момичета , и всички го мразеха . Той дразнеше и мен , но аз не го мразех , напротив .. сякаш го обичах.Почнах да се връзвам ( о.О ) и да подбирам дрехите си по - внимателно . Той прилича много на мен . Имаме един общ гаден навик - гризане на ноктите.Също така еднакви характери , когато се смеем , не спираме!Лошото беше , не можех да му призная нито на него , нито да споделя с приятелките си ,защото те го мразеха..Беше като тунел без изход..Бях притисната. Рамазана.Реших , да споделя с една приятелка.. Тя ми каза "омг" и това ме потисна.. почти никаква реакция , не ѝ пукаше . Това допринесе повече към моето депресиране.Наскоро почнах да слушам метал групи. Хм понеже е ваканция (даже вече краят ѝ) и забравих как изглежда момчето от "Г" клас.. ,, е сега харесах си един от една група , но знаете , че тази любов не е възможна ;д.Така,че нямам главна мечта с тоя металист. Страхувам се , че като почна даскало пак ще се сетя за .. знаете кой , ии пак ще умра .. ПОДЯВЛИТЕ ПОНЕ МЕТАЛ ТЕНИСКИ ДА ИМАХ!

Вече се чудя има ли живота смисъл?Май не.Всичко се обърка,не трябваше да се получава по този начин...не.
1.Той разбра,не от мен,но разбра.И все пак нищо не се промени,нито стана по-груб ,нито по-мил.Същия си е..с едно изключение,че когато има възможност ме гледа непрестанно и непроницаемо(как мразя този поглед,немога да го разбера).Ах защо не ме помоли да поговорим,моля се за това и знам ,че няма да се получи.
2.Казаха ми...че трябва да се откажа от него!Да същия негов приятел(не му се сърдя направил го е за добро)който му е споделил ,че аз...имам чувства към него.Опитвам се да го забравя,но немога.Полудявам със всеки изминал ден през който не го виждам или не чувам гласа му.Подяволите как можа д асе превърне в най-важното нещо в живота ми!?!?!Не мога да се откажа....обичам го,но той мен...едва ли.
3.Сърдят ми се!Двама негови приятели не ми говорят от известно време...е и аз не съм лесна,но да се цупиш е детинско.Откачам при такива условия. 4.Това...ще го обесня в друга публикация.
5.Това също в друга публикация.

Broken

И когато момичето което беше на половина вампир на половина върколак се влюби във върколака,разбра че никога няма да бъде щастливо със истинската си любов,а по-скоро би се измъчвала със човек...в старанието си да го предпази от самата себе си и да се преструва,че го обича......
Тя бе длъжна да забрави единствената си любов,но не можеше.Сама знаеше ,че така е правилно,ала сърцето и не позволяваше....Той не я обичаше,а тя бе разбита от вътре...света и остана празен и студен...

Влюбена

Любов...като по-малка се чудех какво е това чувство и исках да го изпита.Е сега вече не искам...обичам един човек.Не знам как се получи и защо от момента в който го видях за първи път не мога да отделя погледа си от него.Когато го видя сърцето ми се опитва да изскочи от гръдния кош,а аз самата се старая да не се усмихвам тъпо или да не припадна.Много добре знам че той има доста недостатъци и ,че 100 пъти са го излагали пред мен. Знам,сигурно любовта ми е несподелена и ми е трудно.Имам чувството ,че някой ден ,ако го видя с някоя друга просто ще получа инфаркт.Не знам,объркана съм до полуда,живея всеки ден,само за да изляза и да го видя(дори и да не говоря с него).От известно време той е единствената ми цел в живота,но знам ,че едва ли ще я достигна.Иска ми се да не гледам на него по този начин,но го обичам с цялото си сърце.Той е причината да обърна целия си живот. ще ми се да вярвах че ще се получи нещо,макар че имаме общ вкус за музика и понякога общ начин на мислене...Просто го обичам,но не мисля ,че ще имам смелост да му го кажа.

Алкохол и понякога кръв

Мразя го и все пак продължавам.Не е толкова сериозно,но се притеснявам,защото започвам да правя глупости.Беше грешка че с най-добрата ми приятелка почнахме да пие,първо беше само за да пробваме,после взехме да го правим защото ни е забавно.Сега съм сериозно притеснена и за двете ни,но когато ми предложи...просто не мога да откажа.А започвам да се излагам прекалено много понякога.Винаги се крием,но скоро родителите щяха да ни хванат.Другото е,че при последното напиване,последва някаква дълбока тъга и постъпихме като имота (КАКВИТО НЕ СМЕ)..сещате се,но бяха просто драскотини.Искам да се откажа от това да си причинявам болка и кръвозагуба,искам и да спра да пия,но просто не мога...Изкушавам се от тези неща,колкото и абсурдно да звучи това.Ужасно е.Мисля,че ше успея да се преборя с това,но не съм сигурна,защото просто...това прави по-щастлива мен и един от хората на които държа страшно много.

Четири месеца на кратко...или не толкова кратко

• • Искам да поговоря за последните няколко месеца от живота ми,защото той се преобърна с лавата на долу през този период от време...но може би така е по-добре.Ще започна с Май,защото тогава започна всичко.
    
    МАЙ:Толкова объркани мисли и чувства не бях имала до тогава.Тогава не ми се учеше много,не се стараех,почти не пишех домашни,а ми предстояха изпити...забавно xD . На училище прекарвах времето в сладки приказки с приятелки и зяпането ни едно момче,което обаче не се задържа дълго в ума ми.В един от първите горещи дни,при една много забавна и приятна разходка се случи нещо глупаво и от тогава живота ми не е същия. След точно един поглед с напълно непознат,започна промяната на всичко.
  ЮНИ:На крачка от изпълняването на главната ми цел и единствен смисъл в живота ми през изминалото време,а именно запознанството ми с онова непознато момче. Трябваше да уча за изпитите,но аз така и не си направих труда,само припомних някой неща и резултата е : БЕЛ - 4.732 Мат. - 3.179 Но все пак приета по ПЪРВО ЖЕЛАНИЕ. Не бях притеснена на изпитите,макар и да знаех ,че няма да покажа това което всъщност мога.По БЕЛ кабинета беше по биология и аз тотално се ужасявах от всякакви препарирани неща и жаби(също и други подобни) в стъкленици.А по математика....изобщо не мислех,чаках да мине времето за да се запозная с онова момче.Но това и така не се случи.
  ЮЛИ:ОТКАЧАХ!!!Двадесет и два дни без да видя онзи непознат,имах нужда от него.После го видях и вече заспивах спокойно,но все още не го познавах и това ме тормозеше. Великия ден 16-ти,четвъртък!!!Да,запознахме се!Каква радост за мен,но беше по най-неочаквания начин,запозна ни човек с когото не бях говорила от 2 години.Малко се изложих,но просто треперех през цялото време.
  После заминах за село...Беше малко скучно,на няколко пъти се отчайвах от предположенията на приятелките ми там.Но все пак имам подкрепа от тях по другия ми основен проблем :Бъдещата ми съученичка която е най-големия ми враг
  АВГУСТ:Аххх..Предстояха ми 2 рожденини дни,моя и на най-добрата ми приятелка.Но осъзнавам,че през това време съм живяла само за ежедневните си излизания и забавление.В началото на месеца имаше добър старт,разговори по скайп с новите ми добри познати(дам,именно двете момчета) до рано сутрин.Вече започнахме да се поздравяваме и да говорим,урааа.
  Но скоро изникна друг проблем:с приятелката ми започнахме доста често да пием бира и да се напиваме.Притеснена съм да не се пристрастим към алкохола,защото от него ни е доста по-забавно. На рожденения ден на приятелката ми беше велико,много се забавлявах(особено в ранните часове на 8-ми.Като излязохме,пак се напихме,което никак не е хубаво. После нещата между мен и момчетата се промениха.Всяка вечер ми се обаждат,единствено момиче в разговора съм,но не знам защо. Та на моя рожден ден беше забавно,направих деня на моята най-добра приятелка незабравим,докато за мен не беше толкова приятен,но не ме интересува.Малко се притесних тогава.. Е за този месец предстоят още събития....

Началото

Направих блога не само от интерес и липса на други занимания.Започнах да чета няколко и откривам,че в тези редове се изливат много чувства и истории.Ах как хората страдат,де да можех да им помогна или да върна близките им,но уви,за мен е невъзможно.Искам да помогна на много хора в решаването на проблемите им ще се опитам да го направя.Макар и моя собствен живот да е доста объркан сега,ще се постарая да бъда полезна и на другите.Извинявам се,ако моите виждания за живота ви се струват нелепи или пък мнението ми на съвпада с вашето.Света е по-пъстър от дъгата и хората са толкова различни.Съжалявам и ,че най-вероятно ще пълня този блог с моите оплаквания от живота например.Не съм решила как точно ще го сформирам и какво ще е съдаржанието му.
Благодаря на всички които прочетоха това.Това е от мен за сега. ^.^
xoxo Vugiii :)