what?

И пак ще кажа : МАМКА МУ! МРАЗЯ ГО! ..

Офф подяволите . За какво изобщщо пишем , като никой не иска да погледне шибаният блог? ОМГ .. Това е нещо като дневник . Пишем вътре и никой не го докосва. Хубава работа , нека така да бъде , изроди такива!

Ухааа , яко беше. Той (знете кой ) беше набрал на един тъпак от моя клас. Идва до класната стая и ме пита "Къде е тоя мухлю Благовест? " . Аз стоях секунда и му се пулех (О.О) и после влезох и изкрещях "БЛАГОВЕСТЕЕ ЕДИН ПРИЯТЕЛ ТЕ ЧАКА ОДВЪН!!" . После дъра бъра там , збиха се.. дъра бъра , сто чъдъра.След 3 учебни часа той (знаете кой) събра тълпа да пребият Благовест и ест. аз се наврях там ^^. Таа насочвах го , но Благовест бягаше и той (знаете кой) ма наричаше (там нещо си ) и накрая го хванаха.Все едно .

И ме копира това говедо . Слага си тениската точно като мен ! Смотан човек е той .
И не го разбирам . Има нещо преебано в погледа му ! Наистина! |-(

Не мога повече...

Писна ми,омръзна ми!!!!Всичко е развалина! 1.Вече живея само сбаща ми(майка ми замина за друга страна) И все пак те двамата продължават да се карат,дори и през толкова много километри.Това ме измъчва,измъчва всички. 2.Защооо?!?!?Защо ме забравиха?!?Знам че изглеждам откачено понякога,но това...това ли е причината да ме зарежат...Как искам да го видя,да го чуя поне,а той и приятеля му се отдръпват от мен.Това на истина боли..Чувствам се толкова сама ,толкова изоставена не ненужна.Спомените за това как се смеехме,имахме прякори за недостатъците на всеки от нас и разговорите по скайп които продължаваха почти до разсъмване.Толкова ми липсва всичко това.Искам отново да сме си както преди.Само приятели е по-добре от нищо. Пътувам си аз с автобуса към училище,на вън студено,вали ,аз слушам November Rain на Guns `n` Roses макар и да сме едва октомври и гледам през прозореца.Спомените с тези места се нижат един след друг,от болезнен по-болезнен.Мисля си колко хубаво беше тогава...Не,просто не мога така. 3.Аа хора,как ми се искаше да мога да повярвам.Искаше ми се да мога да ви повярвам,че съм онзи страхотен човек който казвате че съм,искам и да повярвам че съм сладка,както ми казват.За мен е невъзможно,да повярвам .Живея за да помагам и да страдам,това е то!Съжелявам че понякога наранявам,много съжелявам ..от цялото си сърце.Как искам да можех да обичам себе си,а не другите.Как искам да можех да оценя себе си,а не другите да ме оценяват и да не съм толкова зависима от чуждото мнение.Не.... 4.И пак се стигна до мемента в който почти всички ми обесняват че трябва да се откажа от него!По дяволите,кажете го на сърцето ми..да немислите че избира съзнателното ми Аз,а?!?Това е толкова съдистично...боли.Всяка мисъл,всяка дума.Наистина е гадно.

ОТЧАЯНА СЪМ,НЕ ЗНАМ КАКВО ДА ПРАВЯ!!!!!

Лошо ..

Да,отдавне не съм писала , но съжелявам .. охх много неща се случиха.Виждах го всеки ден и той се оказа в класа на една моя ФР. която понякога я мразя хД... По- миналата седмица стана нещо .. странно . Беше на лавката , зад нас .. после ние се качихме по стълите , а той си тръгна по коридора , но!! , . Аз се обърнах , да погледна , явно и той се беше обърнал и като видя,че се обръщам и той се обърна и така .. после , следващата седмица: аз имах нулев час и те всички идват и той също . Диди (моята фр.) беше при него (, че нали са от един клас) . Отидох при нея , исе заговорих с него..:
Аз към Диди : Дудии , Стефани ми стиска ръката !
Аксел към мен (w0w..) : Искаш ли аз да ти я стисна ?
Аз към Аксел : Добре , но без чупене ! :D
Той към мен (w0w..again :D) : Еее сега ..
[добре де , дадах му и той само ме хвана и аз взех та се изплаших [xD] и казвам : ]
-Ааа не, като те знам какъв си ..
И той само :
-Гледай я само , как я е страх да не й счупя ръката..

После отиам при Стефани (после ще разкажа!) и тя ми хваща ръката и почва да я гушка и трие в себе си точно там където ме е хванал , баси!
Ама то всъшност , тя го харесва , тя е лудаа по него . И само ме влачи с нея по коридора да го зяпа и като го види .. Егати , ква смешка сме..Ще се опитам да ви опиша : аз съм нацупена , гледам нагоре към небето , кръстола съм ръце и просто...Стефани : скачаща , хилеща се , безмълвена , разтапяща се ..

ОХХ .. Мразчната новина : ИМА ГАДЖЕ ОТ 6-ТИ КЛАС! ОФФ МАМА МУ! ТАЯ Е БАСИ КИФЛАТА ЖД.. АБЕ ЩЕ ВЗЕМА ДА СЕ ОТКАЖА ,НЯМА СМИСЪЛ...

МАМА МУ! БАСИ ЗЪДРЪСТЕНЯКА! >.< БАСИ КИФЛАТА! ПАК ЩЕ ВЗЕМА ДА СЕ ДЕПРЕСИРАМ ,
ПИТАЙТЕ ОНОВА МОМИЧЕ ДЕТ НЕМАЛО ИМЕ :d:d..Как може да се родиш ма ,изрод?

П.П:ЩЕ СЕ ОБЗАВЕДА С МЕТАЛ ТЕНИСКИ! БАСИ ЕДНО ХУБАВО НЕЩО! БАСИ ЧЕРЕПА ИМА ЕДНАТА , МАЙКА ЩЕ ПРИПАДНЕ >.<

П.П.П: МРАЗЯ ГООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООО!!

П.П.П.П: I HATE HIMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMM!

П.П.П.П.П:БАСИ ЯКИТЕ ОЧИ ИМАШ МА ИЗРОД!

П.П.П.П.П.П.: ОТКАЧАМ ..

TheNamelessGirl:и когато живота и страданието се приплетат в здрава нишка,губиш желание да дишаш.Ден след ден си намираш по някоя дребна причинка заради която да живееш,но тя не е достатъчно.Можеш да продължаваш дни...но колко,може би седмица ..или пък 2.Но намериш ли нещо или някой който да ти е цел в живота,към който да се стремиш,макар и сам да не знаеш защо всичко се променя .В пълно отчаяние и търсена на смисъл в този скучен биологичен процес наречен живот,се обричаш на страдание само заради някой друг.Но той дали те разбира?Дали му пука изобщо?Не зависи от теб....ти си удавника хванал се за сламка в жалките си опити...бавно и мъчително всичко продължава.Осъзнаваш че трябва да сложиш край,ала не можеш!Опитваш,но не става.......До толкова си привикнал към този някой че не можеш да се разделиш с него,дори да не си означавал нищо за този човек.Превърнал се е в нещо като наркотик за теб.Обичаш го,но знаеш че ти вреди.Всеки поглед е като една доза и със всеки изминал ден,се нуждаеш от повече и повече,на края идва свръх дозата..която е пагубна и разбива сърца..животи.Нима това трябва да се случва с хората?Това ли е писано на някой,само да страдат и да мразят датата 14-ти февтоари?Та ако това е живота на земята,не искам да си представям какъв би бил ада!!!

Ruk4o:много по - хубав би бил ада
и това е кръговратът на живота ... ако тази обич я нямаше , и ако този човек не съществуваше ... ти щеше да си една обикновена лигла , която .. която се радва на 6-ци , която си мисли , че има смисъл да живее , но нямаше да има . и в теб са тай една надежда , надеждата , че и той може да изпитва това , дори и да го отричаш имаш малка надежда. и аз имам , и не мога да я отрека!!