TheNamelessGirl:и когато живота и страданието се приплетат в здрава нишка,губиш желание да дишаш.Ден след ден си намираш по някоя дребна причинка заради която да живееш,но тя не е достатъчно.Можеш да продължаваш дни...но колко,може би седмица ..или пък 2.Но намериш ли нещо или някой който да ти е цел в живота,към който да се стремиш,макар и сам да не знаеш защо всичко се променя .В пълно отчаяние и търсена на смисъл в този скучен биологичен процес наречен живот,се обричаш на страдание само заради някой друг.Но той дали те разбира?Дали му пука изобщо?Не зависи от теб....ти си удавника хванал се за сламка в жалките си опити...бавно и мъчително всичко продължава.Осъзнаваш че трябва да сложиш край,ала не можеш!Опитваш,но не става.......До толкова си привикнал към този някой че не можеш да се разделиш с него,дори да не си означавал нищо за този човек.Превърнал се е в нещо като наркотик за теб.Обичаш го,но знаеш че ти вреди.Всеки поглед е като една доза и със всеки изминал ден,се нуждаеш от повече и повече,на края идва свръх дозата..която е пагубна и разбива сърца..животи.Нима това трябва да се случва с хората?Това ли е писано на някой,само да страдат и да мразят датата 14-ти февтоари?Та ако това е живота на земята,не искам да си представям какъв би бил ада!!!

Ruk4o:много по - хубав би бил ада
и това е кръговратът на живота ... ако тази обич я нямаше , и ако този човек не съществуваше ... ти щеше да си една обикновена лигла , която .. която се радва на 6-ци , която си мисли , че има смисъл да живее , но нямаше да има . и в теб са тай една надежда , надеждата , че и той може да изпитва това , дори и да го отричаш имаш малка надежда. и аз имам , и не мога да я отрека!!