Вече се чудя има ли живота смисъл?Май не.Всичко се обърка,не трябваше да се получава по този начин...не.
1.Той разбра,не от мен,но разбра.И все пак нищо не се промени,нито стана по-груб ,нито по-мил.Същия си е..с едно изключение,че когато има възможност ме гледа непрестанно и непроницаемо(как мразя този поглед,немога да го разбера).Ах защо не ме помоли да поговорим,моля се за това и знам ,че няма да се получи.
2.Казаха ми...че трябва да се откажа от него!Да същия негов приятел(не му се сърдя направил го е за добро)който му е споделил ,че аз...имам чувства към него.Опитвам се да го забравя,но немога.Полудявам със всеки изминал ден през който не го виждам или не чувам гласа му.Подяволите как можа д асе превърне в най-важното нещо в живота ми!?!?!Не мога да се откажа....обичам го,но той мен...едва ли.
3.Сърдят ми се!Двама негови приятели не ми говорят от известно време...е и аз не съм лесна,но да се цупиш е детинско.Откачам при такива условия. 4.Това...ще го обесня в друга публикация.
5.Това също в друга публикация.